Ипотпал
След като Ипотпал Втори беше спечелил състезанието за лидерското място и беше избрал за жена Нейри, започнаха приготовленията за тяхната сватба. Тържеството беше с невиждани размери. Нова платформа предназначена специално за пирове и тържества беше създадена специално за венчавката на новия владетел на света. На пирът щяха да присъстват всички владетели и високопоставени хора в Кралството на Огъня. Ипотпал Първи беше горд със своя син и нямаше търпение да стане дядо. Ипотпал Втори пък нямаше търпение да стане баща, но в това време имаше още един нетърпелив младоженец. Това беше Шакоку. За първи път в историятна на драконите щяха да бъдат събрани Черен и Диамантен дракон. След като Шакоку се беше срещнал с диамантената Кинира’а той беше избрал нея за своя самка. От своя страна Кинира’а също беше предразположена да се събере с „Черния Пъкъл” – Шакоку. В интерес на истината нито Ипотпал, нито баща му, нито някой друг знаеше колко много може да нарасне силата на Шакоку. Интересното в случая на черния дракон беше, че неговият вид и този на Кинира’а бяха нещо като естествени врагове. Още от времето на Крон „Великия” ятата на черните и диамантените дракони се впускаха в безмилостни битки. В една от тях Крон се беше изправил срещу Ерей – водачът в ятото на диамантените дракони. След победата на Крон той беше утвърдил своя вид като най-силен от всички видиве дракони. Сега щеше да се случи нещо невиждано – любимецът на Ипотпал Втори щеше да се събере именно с диамантен дракон, а след като силата на Шакоку беше неизмерима никой не смееше даже и да си помисли какво щеше да бъде тяхното дете…
Дойде денят на сватбата на Ипотпал и Нейри. За първи път на такова събитие бяха допуснати дракони. Шакоку и Кинира’а стояха над Ипотпал и неговата съпруга, на специално изработена за тях тераса (с невиждани размери ….). Тържеството започна, а заедно с него и пира. Всички се забавляваха. Най-добрите музиканти и танцьори бяха дошли от цял свят, за да почетат събитието. Ипотпал Първи и кралицата майка стояха в страни до младоженците. Те бяха щастливи да видят как техния син е вече зрял мъж и как ще започне своя семеен живот. Пирът продължи цели две седмици, а настроението не помръкваше. Накрая обаче дойде времето, когато Ипотпал трябваше да се отдаде на своята любима и пирът беше разпуснат.
Ипотпал обаче имаше намерение да открие отговора на този въпрос. Той имаше намерение да направи проучване сред старите и древни скриптове, които описваха силите на древния предшественик на Шакоку, който някога беше притежавал същите сили. След като Ипотпал отиде да види Шакоку, той се успокой. Вътре в него се таеше притеснение от това как двата дракона ще се разбират, но след като видя как Шакоку и Кинира’а спят един до друг се отпусна. Ипотпал познаваше всяко едно движение и всеки жест на своя дракон и знаеше, че той наистина обича (по свой драконов начин) своята женска. Когато Ипотпал приближи до Шакоку, Черният Пъкъл отвори очи и се изправи. Той се зарадва да види своят господар, а за тяхната среща разбраха дори и по крайбрежието на Керама. Шакоку изръмжа толкова силно, че ушите на Ипотпал заглъхнаха. Това беше поздрава на Черния. Той беше безкрайно щастлив да види Ипотпал – човекът, който го отгледа от малко гущерче.
- Хайде момчето ми. Време е да потренираме.
Шакоку знаеше какво значи това. Той се наведе и Ипотпал сложи върху него седлото и пояса, с които се държеше, за да не падне. След това драконът полетя право към тяхната тренировъчна площадка. Там се разнесоха пламъците на дракона и Ипотпал с радост видя, че силата на Шакоку беше нараснала неимоверно. Пламъците му бяха станали още по-черни, а температурата им започна да се усеща през бронята на краля. Мина още един месец, а атаките на Шакоку бяха съвсем нови и невиждани до момента. Пламъците на дракона бяха придобили изцяло пурпурен цвят и този пурпурен огън имаше невероятен ефект. Нищо дори и вода не можеше да го загаси. Шакоку и Ипотпал бяха прекалрали цели два дни, докато успеят да загасят пурпурния огън, точно тогава се разкри още едно ново умение на Шакоку. Той виждаше, как господарят му се мъчеше да загаси разгорялият се пожар и изпусна специфичен и невиждан до тогава облак от дим през ноздрите си. Този дим успя да загаси пурпурните пламъци и Ипотпал най-накрая можеше да се успокой. „ Ох слава богу, пожарът няма да се разнесе по целия остров” – помисли си Ипотпал…
След като тренировката на Ипотпал и Шакоку приключи, владетеля на Острова в мъглата на смъртта се запъти към библиотеката.
В този момент се разнесе свирепият рев на дракона. Ипотпал се затича на вън. Драконът се превиваше от болка на земята. Господарят на острова изтръпна. Той страдаше заедно със своето животно… През следващите седмици състоянието на Шакоку не се подобри. Той лежеше болен в своята зала и никой не знаеше как да му помогне. Ипотпал прекарваше дни и нощи в библиотеката, за да научи тайните на черния огън и дали той няма връзка с болестта на дракона му. Тогава той попадна на парче пергамент, написано на неразбираем език. Той се допита до Икар и разбра, че всеки символ от пергамента е кодиран с шифър, който от своя страна е описан в хиляда книги, всяка от които беше дълга по хиляда страници. Общо взето този, който беше написал този свитък, се беше постарал доста добре тайната му да бъде добре запазена. Още повече, че втората част на свитъка беше скрита някъде и никой не знаеше къде. Ипотпал реши, че тук се крие загадката. Той събра екип от мъдреци, който му помагаше в неговата работа. Ипотпал знаеше вътрешно, че това е тайната на черния или пурпурния огън. Той знаеше, че това е начинът да излекува Шакоку…
Без коментари.
-->
